Колко пъти тряба да се опитваш да обясниш на хората за това което ти изпитваш и ти винаги прояваваш разиране когато се случи на тях? Колко пъти се питаш защо когато се случи на теб всички реагират все едно никога не се е случвало на тях? Когато те са тъжни и наранени ти си до тях и дори да ги нараниш искаш да си честен за да можеш да помогнеш истински, когато се случи на теб получаваш само едно – е хайде не е краят на света.. Не е краят на света,но ти искаш да запазиш тези приятелсва,искаш да си честен отново и отново както и да намериш тази честност за която си молил и която ти си готов да дадеш,а получаваш само неразбиране и обидени физиoномии.

Ти искаш хората да са щастливи и даже се опитваш да побутваш задниците на новите им гаджета за да се получат нещата, но срещу това получаваш само отхвърляне и кислели физииономии.Опитаваш да си усмихнат и да не мислиш за това защото всеки намира собственото си щастие и не е нужно то да е свързано с теб. Едиснтвеното на което държиш е малко истина и може би малко уважение. Нормално е обаче да получиш изкривено мнение и много обида и когато ти искаш да го избегнеш не само,че не те разбират,а напротив хората започват да те сочат с пръст. Е тогава си готов да бъдеш сочен, но важното за теб е да бъдеш себе си. Нека се обичаме и бъдем щастливи, ние не можем да променим това което се случва с нас, но нека има малко,поне малко разбиране и всеки от нас да се опита да рaзбере този който е насреща. Може би той прави грешки, но нима ние сме били безгрешни.